„Всички пътища водят към Рим“. Всички знаят това. И докъде водят хилядите улици на самия Вечен град? Към известните триумфални арки, превърнали се в символ на някогашното величие на императорите? До Колизеума, чиято арена помни рева на тълпата, мъките на гладиаторите и първите християни? И ако попитате самите римляни за това, те ще посочат още десетина забележителности и със сигурност Castel Sant'Angelo, гигантски каменен цилиндър, за който незаслужено сме писали малко. Но Сан Анджело има толкова богата история …
Пъстри коли весело се носят по насипа. Водите на Тибър текат тихо. Наоколо - суровият камък на стените. Сега можете да влезете в тази древна крепост по собствена воля. Но преди 18 века повечето от жителите му бяха доведени тук под надежден ескорт. Тогава тази крепост е служила и като затвор. И във Вечния град нямаше крепост, по-надеждна от този бивш мавзолей на император Адриан.
Стендал, който обичаше да разглежда цветни фойерверки от стените на замъка през летните нощи, отбелязва някак в бележките си, че всички владетели „се смятат за постоянно установени в Рим, само ако успеят да превземат тази крепост“. Замъкът е бил щурмуван, изгарян, унищожаван неведнъж, кози са пасли по тревистите стени, но времето е дошло - и то е възродено. Папите го обичали толкова много, че си построили великолепни камери в него, където се скривали при всякакви намеци за смут или външна опасност.
Тук пистолетният залп отряза живота на героя от операта на Точини на Пучини. От тези създадени от човека стръмни склонове нещастната Тоска се хвърли надолу. Тук беше французинът Викториен Сарду, автор на драмата, която вдъхнови Пучини да напише операта, и той добре избра мястото за финала. Освен ако ангел не можеше да спаси Тоска, която беше загубила любовника си. Жалко е, че известният режисьор Франко Цефирели, който мечтаеше да заснеме филмовата версия на Тоска, така и не намери спонсори за снимките на този филм. Между другото, той искаше да покани Елена Образцова за ролята на героинята.
Инструментите за крепост остават в историята благодарение на друг италианец Бенвенуто Челини. Този известен скулптор и бижутер беше не по-малко сръчен във военните дела. Когато армията на Карл V нахлува в Рим и папа Климент VII, по примера на своите предшественици, се заключва в замъка, Бенвенуто, който служи като негов бижутер, повежда батерия от 5 оръдия.
Челини се бори храбро срещу враговете на Светия престол. Спомняйки си тази обсада, той с основание можеше да напише в мемоарите си: „Бях по-склонен към военна служба, отколкото към занаята, който считах за свой“. По време на обсадата обаче той се занимава и с бижутерски бизнес.
Климент VII, подготвяйки се да избяга, заповядва на Челини да разтопи бижутата си на блокове. Бижутерът се заключи в една от стаите на замъка и в обикновена печка превърна папските диадеми в златни кюлчета. Изпълнявайки тази тайна мисия, Челини също успява да командва батерията. Добре, че татко успя да избяга, в противен случай бижутерът щеше да има вкус и щеше да остане артилерист до края на дните си.
… Крилата на гигантската статуя на Светия ангел, увенчаваща замъка, блестят в лъчите на слънцето, надничащо иззад облаците. Лицето на ангела е светло. Над него дори се появи жълт ореол. Това трябва да е било видението на римляните през 590 г. от раждането на Христос. Тогава жителите на Вечния град бяха покосени от епидемия от чума. Отчаяни граждани излязоха на улицата. Те помолиха Господ да ги избави от злата напаст. Докато шествието премина покрай мавзолея на Адриан, в небето над него се появи ангел. Чумата скоро се оттегли. Благодарни римляни кръстиха замъка в чест на избавителя от ужасната мор.
Днес замъкът изглежда много по-скромен, отколкото при Адриан. Травертин, мрамор, пиластри и бронз са загубени от векове. Но външната структура на „Тъжния замък“остана практически непроменена. Структурата беше много по-трансформирана отвътре. Древните гробници, в които почивал императорът и семейството му, както и Антоний Пий, Марк Антоний и близките им, били силно повредени. Кошовете за пепел ги няма. Въпреки това замъкът има грандиозен облик и не по-малко грандиозна история.
