Бог, едно време, създавайки малайзийския остров Пенанг, стана щедър, инвестирайки изцяло в неговата природа истински бунт от цветове и форми. В Пенанг има много всичко - слънце, нежна топлина, яркост и радост - зелените петна лениво лежат в синьото на морето. И има скали с най-странните очертания, които се приближават до вас, за да преминете под вълната малко по-късно, а самите вълни са възхитително тюркоазени, с дантелено агне отгоре и джунглата.
Някои философи вярват, казват, че е изключително трудно човек да бъде щастлив, защото собственият му живот подрежда изненади почти всеки ден. Понякога са приятни, понякога не, няма значение. А истинското, неомрачено щастие е нещо съвсем различно, може би просто мир и жажда за повторение. Точно така е в Пенанг: изгревите и залезите се повтарят, шумът на океана, пращенето в палмова горичка, чуруликането на птици. Щастие. Скептиците не вярват - това е тяхната работа. Казват, казват, все пак, островите на Малайзия не си приличат. Никой не спори. Въпреки поредицата от идентични райски ежедневия, всеки от островите има нещо свое, лично, нещо, което с радост можете да покажете на пътешественика.
По-специално, Penang топи храм от змии в гъсталаците си. Да, истинско място за поклонение на голямо разнообразие от пълзящи влечуги. Според стара легенда на това място много дълго време живеел праведен отшелник, а сега, след смъртта му, влечуги пълзели отвсякъде. По някаква причина местните жители решиха, че това трябва да е свято място, и построиха храм. На входа 2 медни кадила се вихрят в син дим. Въздухът мирише на нещо опияняващо. Вътре, точно в средата, има няколко дървета, а самата „институция просто гъмжи от влечуги с всякакви цветове и размери. Ръководствата на Penang казват, че точно 606 блатни усойници живеят в градината на храма едновременно, ухапването от което е фатално. Змиите пълзят навсякъде: по дърветата, по пода, Разбира се, служителите на светинята се оправдават, казват, че всички „любовници“са дрогирани с тамян и следователно не са опасни, освен тези, с които им е позволено да правят снимки, като им се отстраняват отровните зъби (в една от стаите туристите се предлагат за $ 8, за да се заловят наведнъж с беззъбите модни модели на Penang реагират много слабо на случващото се. Разбираемо е, но е малко вероятно те наистина гледат в жълтите змийски очи: това е чудо или нещо извънземно, пропълзяло преди десет минути, за да го посети. Наистина храмът на змиите е луксозно място за гъделичкане на собствените ви нерви. На всичкото отгоре водачът ще внимателно ви предупреждавам, че не можете да правите снимки от лявата му страна: ако някой го направи, тогава ще умре много бързо. Гостоприемно.
Антиподът на екскурзията на змийския храм са традиционните вечери в „малайски стил“, организирани от Културния център Пенанг. Шоуто, предлагано от острова, също е несравнимо, макар и напълно безопасно по отношение на змиите. Ще има много цветни колиби, построени от бамбук, привидно случайно покрити с палмови листа и в тях ще има служители на Културния център в цветни парцали, изобразяващи ежедневието на традиционно малайско село. Седейки на ниски столове около сцената, гостите ще могат да гледат всякакви изпълнения на акробати, ядящи огън и смели факири, които тичат с голи токчета на разбито стъкло. Веднага сръчните майсторки ще тъкат кръст между капачка и купа сено от слама - това е национален шапка. И те също ще предложат да „уловят” зрелището с апетитни скариди с плътен сос.
Да посетите Пенанг и да не видите известните каучукови плантации означава много да загубите. Те се простират по магистралата на стотици километри. В каучуковата гора отгоре се затварят короните на огромни дървета, на чиито стволове, на около 50 см от земята, висят малки глинени купички - много любопитна гледка, но, разбира се, не като ято весели маймуни, които скачат върху тях или величествената островна нощ …
През нощта Пенанг се дави в мълчание. Но си струва да направите няколко дузини крачки от хотела - и изглежда, сякаш няма туристи, няма цивилизация, има само тишина, прекъсната от непознати викове на птици и животни, тъмни хълмове, понякога озарени от светкавица на мълния, премерен изблик на вълни, искрящи под лунната светлина. И всичко останало е изненада, родена от вашето въображение, защото това, че не е в състояние да улови това, което видяхте за един ден, започва да завършва рисуването на картини на безкрайни малайзийски чудеса.
