В североизточната част на Танзания, която принадлежи към територията на Африка, се намира величествената планина Килиманджаро. Счита се за най-високата на африканския континент.
Най-високата точка
Височината на Килиманджаро достига 5895 м, а площта му е 97 км. Сред експертите има твърдение, че планината изглежда най-високата сред обособените планини на цялата земя. Планината се състои от три потенциално активни вулкана. Говорим за вулканите Шира, Мавензи и Кибо, които могат да оживеят по всяко време.
Вулканите на Килиманджаро са обединени от дълга история на изригвания, които са били доста бурни. Формирането на планината започва с появата на вулкана Шира, който достига височина 3962 м. Според учените преди това вулканът е бил много по-висок, но в резултат на въздействието на огромната сила на изригването, височината придобива стойността, която е записана днес. Вулканът е разположен западно от най-високата точка на планината. От източната страна е вулканът Mavenzi. За най-младия вулкан се смята Кибо.
Величествена синьо-сива планина
Не случайно планината е получила името си Килиманджаро. В превод от суахили език това означава „искряща планина“. Върхът на планината има характерна форма и се вижда от много километри. При екстремна жега наблюдателите могат само да съзерцават покрития със сняг връх, тъй като основата на планината се слива на фона на саваните, заобикалящи планината.
Килиманджаро е толкова голям, че формира свой специален климат около себе си. Това е характерно за всички големи планини, чиято ширина е от голямо значение. Растителността в основата на планината и нейните склонове е различна от полупустинните области, които са около нея. Това се дължи на особеностите на уникалния климат. Благодарение на влажните ветрове, които духат от Индийския океан, на Килиманджаро падат достатъчно валежи или сняг, което допринася за активното разпространение на растителността по склоновете.
Върхът на планината е покрит с вечен сняг и ледници. Но след поредица от внимателни проучвания учените стигнаха до заключението, че ледниците отстъпват с годините и стават все по-малки. Това е така, защото на върха няма достатъчно валежи, които да компенсират. Друга група учени излагат различна версия. Те вярват, че с течение на времето един от действащите вулкани се затопля. Ако ситуацията не се промени радикално, до 2200 г. няма да има снежна шапка на върха на Килиманджаро.
